Изповед

Последен стих сега ти пиша,
в него чувствата си ще опиша.
Опитах се да ги покажа,
успях ли да ти ги докажа?
Ако все още не си го разбрала,
ела, приближи се, вземи го от ръцете ми,
да, това е сърцето ми.
Мисля, че то ти принадлежи,
защото само ти го караш да трепти.
Прибери го и за него добре се грижи,
скрий го и запомни къде оставяш го ти.
Понякога постой при него
и чуй песента, която звучи,
защото когато си мисля за теб,
то ритмично започва да тупти.
Заедно с него оставям ти и очите си,
с поглед, който разхожда се из мечтите ми.
Останалото ще запазия за себе си
и когато решиш с мене да си,
ела и сглоби ме, страстнно целуни ме,
не казвай нищо, просто прегърни ме.
И заедно към луната да полетиме.