May 20, 2011, 4:44 PM

Изповед

  Poetry » Love
872 0 0

Последен стих сега ти пиша,
в него чувствата си ще опиша.
Опитах се да ги покажа,
успях ли да ти ги докажа?
Ако все още не си го разбрала,
ела, приближи се, вземи го от ръцете ми,
да, това е сърцето ми.
Мисля, че то ти принадлежи,
защото само ти го караш да трепти.
Прибери го и за него добре се грижи,
скрий го и запомни къде оставяш го ти.
Понякога постой при него
и чуй песента, която звучи,
защото когато си мисля за теб,
то ритмично започва да тупти.
Заедно с него оставям ти и очите си,
с поглед, който разхожда се из мечтите ми.
Останалото ще запазия за себе си
и когато решиш с мене да си,
ела и сглоби ме, страстнно целуни ме,
не казвай нищо, просто прегърни ме.
И заедно към луната да полетиме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...