Изповед
Не можех да говоря с теб - прости,
не бях какъвто искаш.
Буцата, заседнала във мен, боли.
Не приемам, че не ме обичаш.
Всичкото без теб е само време
мимолетно - като падаща звезда -
виждаш я за миг, натоварен с бреме,
не успял с желание - изгубена мечта.
Сега е есен, ще дойде зима -
сезони, сменящи се, без да има цел.
После пролет - уханна, дива...
Птича песен - нищо е без теб.
Нараних те, защото силно те обичам,
безсилен да върна времето назад.
Да изтрия болката - в какво се вричам?
Нямам бог - без теб е само ад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Илиев Всички права запазени
