miliev (Милко Илиев)
13 0
28.07.2009 г., 12:32 ч.

Изповед 

  Поезия » Любовна
578 0 3

Не можех да говоря с теб - прости,

не бях какъвто искаш.

Буцата, заседнала във мен, боли.

Не приемам, че не ме обичаш.

 

Всичкото без теб е само време

мимолетно - като падаща звезда -

виждаш я за миг, натоварен с бреме,

не успял с желание - изгубена мечта.

 

Сега е есен, ще дойде зима -

сезони, сменящи се, без да има цел.

После пролет - уханна, дива...

Птича песен - нищо е без теб.

 

Нараних те, защото силно те обичам,

безсилен да върна времето назад.

Да изтрия болката - в какво се вричам?

Нямам бог - без теб е само ад.

© Милко Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??