miliev (Милко Илиев) miliev (Милко Илиев)
1 13
Jul 28, 2009, 12:32 PM

Изповед

  Poetry » Love
752 0 3

Не можех да говоря с теб - прости,

не бях какъвто искаш.

Буцата, заседнала във мен, боли.

Не приемам, че не ме обичаш.

 

Всичкото без теб е само време

мимолетно - като падаща звезда -

виждаш я за миг, натоварен с бреме,

не успял с желание - изгубена мечта.

 

Сега е есен, ще дойде зима -

сезони, сменящи се, без да има цел.

После пролет - уханна, дива...

Птича песен - нищо е без теб.

 

Нараних те, защото силно те обичам,

безсилен да върна времето назад.

Да изтрия болката - в какво се вричам?

Нямам бог - без теб е само ад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Илиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0