miliev (Милко Илиев)
13 0
Jul 28, 2009, 12:32 PM

Изповед 

  Poetry » Love
597 0 3

Не можех да говоря с теб - прости,

не бях какъвто искаш.

Буцата, заседнала във мен, боли.

Не приемам, че не ме обичаш.

 

Всичкото без теб е само време

мимолетно - като падаща звезда -

виждаш я за миг, натоварен с бреме,

не успял с желание - изгубена мечта.

 

Сега е есен, ще дойде зима -

сезони, сменящи се, без да има цел.

После пролет - уханна, дива...

Птича песен - нищо е без теб.

 

Нараних те, защото силно те обичам,

безсилен да върна времето назад.

Да изтрия болката - в какво се вричам?

Нямам бог - без теб е само ад.

© Милко Илиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??