6.02.2011 г., 22:08

Изповед

617 0 0

Седя сама...

Мястото е хубаво...

Звънях ти, но даваше свободно...

Исках да ти кажа "Ела  при мен!"...

Нуждая се от теб...

Ти си въздухът, който дишам...

Ти си слънцето в моя ден...

Любими, искам да ти кажа как се чувствам...

Без теб времето е спряло...

Далеч от очите ти загивам...

Усмивката ти сега не може да стопли душата ми...

Искам отново да се събуждам до теб...

Самотна и нещастна съм...

Ти си смисълът в живота ми...

Винаги...

Навсякаде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Наева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...