28.04.2011 г., 21:01

Изповед

747 0 0

Сама аз бях,

сама, заобиколена от далечно ''обичам те'',

от мечти и думи

за красиви дни.

 

Но появи се ти

и всичко в мене промени.

Не помня толкова да ми е липсвал някой,

не помня толкова да съм желала някой.

 

Обичам очите ти,

от които не мога да скрия нищо.

Обичам ръцете ти,

които са по-нежни и от летен бриз.

 

С една дума - Обичам те!!!

 

30.10.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...