Изповед

Poetry » Love

749 0 0

Сама аз бях,

сама, заобиколена от далечно ''обичам те'',

от мечти и думи

за красиви дни.

Но появи се ти

и всичко в мене промени.

Не помня толкова да ми е липсвал някой,

не помня толкова да съм желала някой.

Обичам очите ти,

от които не мога да скрия нищо.

Обичам ръцете ти,

които са по-нежни и от летен бриз.

С една дума - Обичам те!!!

30.10.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0