Изповед

Poetry » Love

748 0 0

Сама аз бях,

сама, заобиколена от далечно ''обичам те'',

от мечти и думи

за красиви дни.

Но появи се ти

и всичко в мене промени.

Не помня толкова да ми е липсвал някой,

не помня толкова да съм желала някой.

Обичам очите ти,

от които не мога да скрия нищо.

Обичам ръцете ти,

които са по-нежни и от летен бриз.

С една дума - Обичам те!!!

30.10.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0