aap (Ангел)
921 3578
11.02.2011 г., 12:30 ч.

Изповед 

  Поезия » Друга
495 0 3

Висиш на косъм в битието,

шуми и блъска ти сърцето.

Студена пот по теб се стича

и трудно влачиш свойто бреме.

Не можеш с мижавата си заплата,

да стъпиш ти на двата крака.

Че разходите ти били големи,

а заплатата под минимума дреме.

Висиш на косъм в битието

и плаче ти отчаяно сърцето

и мисли тегобни витаят,

нацяло те да те отчаят.

Кризата била виновна, казват,

че то при нас е все така.

Нашата народност славна,

била е винаги в криза тя.

А който може, си го може.

Откраднаха душите даже,

на бедния и тих народ.

Салют, салют на тез, които

им е светло и открито.

Че те докараха ни чак до края,

накараха ни на косъм да висим

и от сърце да им благодарим.

 

 

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??