Изповед
Висиш на косъм в битието,
шуми и блъска ти сърцето.
Студена пот по теб се стича
и трудно влачиш свойто бреме.
Не можеш с мижавата си заплата,
да стъпиш ти на двата крака.
Че разходите ти били големи,
а заплатата под минимума дреме.
Висиш на косъм в битието
и плаче ти отчаяно сърцето
и мисли тегобни витаят,
нацяло те да те отчаят.
Кризата била виновна, казват,
че то при нас е все така.
Нашата народност славна,
била е винаги в криза тя.
А който може, си го може.
Откраднаха душите даже,
на бедния и тих народ.
Салют, салют на тез, които
им е светло и открито.
Че те докараха ни чак до края,
накараха ни на косъм да висим
и от сърце да им благодарим.
© Ангел All rights reserved.
