ИЗПОВЕД
Не ме питай дали те забравих.
Недей! Не разбираш колко боли!
Знам, че с всичко, което направих
аз разпилях нашите прекрасни мечти.
Може би не умея да воювам
за своето щастие, за своята любов.
Може бе все още се стахувам
да застана пред живота жесток и суров.
Ала толкоз неща ни разделят,
сякаш живота върви срещу нас.
И търсим смисъл да живеем
когато сме далече - ти и аз.
Сега, когато теб те няма
ме топли само спомена за хубавите дни.
Как прегърнати с тебе двама
преоткривахме света и своите мечти.
Накрая искам да ти кажа,
че винаги ще има две очи,
които никога не ще изкажат
свойта обич, моля те прости!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Кирилова Всички права запазени
