Feb 16, 2006, 11:52 PM

ИЗПОВЕД

  Poetry
887 0 1

Не ме питай дали те забравих.

Недей! Не разбираш колко боли!

Знам, че с всичко, което направих

аз разпилях нашите прекрасни мечти.

 

Може би не умея да воювам

за своето щастие, за своята любов.

Може бе все още се стахувам

да застана пред живота жесток и суров.

 

Ала толкоз неща ни разделят,

сякаш живота върви срещу нас.

И търсим смисъл да живеем

когато сме далече - ти и аз.

 

Сега, когато теб те няма

ме топли само спомена за хубавите дни.

Как прегърнати с тебе двама

преоткривахме света и своите мечти.

 

Накрая искам да ти кажа,

че винаги ще има две очи,

които никога не ще изкажат

свойта обич, моля те прости!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...