16 февр. 2006 г., 23:52
Не ме питай дали те забравих.
Недей! Не разбираш колко боли!
Знам, че с всичко, което направих
аз разпилях нашите прекрасни мечти.
Може би не умея да воювам
за своето щастие, за своята любов.
Може бе все още се стахувам
да застана пред живота жесток и суров.
Ала толкоз неща ни разделят,
сякаш живота върви срещу нас.
И търсим смисъл да живеем
когато сме далече - ти и аз. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация