ИЗПОВЕД
Не ме питай дали те забравих.
Недей! Не разбираш колко боли!
Знам, че с всичко, което направих
аз разпилях нашите прекрасни мечти.
Може би не умея да воювам
за своето щастие, за своята любов.
Може бе все още се стахувам
да застана пред живота жесток и суров.
Ала толкоз неща ни разделят,
сякаш живота върви срещу нас.
И търсим смисъл да живеем
когато сме далече - ти и аз.
Сега, когато теб те няма
ме топли само спомена за хубавите дни.
Как прегърнати с тебе двама
преоткривахме света и своите мечти.
Накрая искам да ти кажа,
че винаги ще има две очи,
които никога не ще изкажат
свойта обич, моля те прости!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Кирилова Все права защищены
