Не ме питай дали те забравих.

Недей! Не разбираш колко боли!

Знам, че с всичко, което направих

аз разпилях нашите прекрасни мечти.

Може би не умея да воювам

за своето щастие, за своята любов.

Може бе все още се стахувам

да застана пред живота жесток и суров.

Ала толкоз неща ни разделят,

сякаш живота върви срещу нас.

И търсим смисъл да живеем

когато сме далече - ти и аз.

Сега, когато теб те няма

ме топли само спомена за хубавите дни.

Как прегърнати с тебе двама

преоткривахме света и своите мечти.

Накрая искам да ти кажа,

че винаги ще има две очи,

които никога не ще изкажат

свойта обич, моля те прости!!!