Самира (Катерина)
51 286
13.01.2007 г., 1:29 ч.

Изповед 

  Поезия
850 0 7

И днес съм тук, стоя във тази стая,
мисля за отминалите дни,
дори сълзи не капят от очите,
а само тежко е и силно ме боли.
Дали и ти във мрака мойто тяло търсиш?
И за времето дали скърбиш?
Дали изплъзват се мечтите,
сякаш пясък в дланите си ти държиш?
Поглеждал ли си вечер към звездите
и виждал ли си мен сред тях?
А чувал ли си стонът на вълните,
достигал ли е твоята душа?
Мечтал ли си в очите ми да се огледаш,
и да видиш отражението си във тях,
в мечти минават ли ти дните,
помниш ли къде за пръв път те видях?
Спомняш ли си мястото на първата ни среща,
щастието в нашите очи,
онази нощ така гореща,
флирт по детски имахме със теб, нали?
Уви, сега забравено е всичко,
забравени са тръпнещите дни,
нима във тебе се е заличило всичко,
не са останали дори следи?
Да, знам, във времето останали са дните -
като счупена икона са за нас,
не мога вече аз да вярвам,
че някога ще пламне огън между нас!
Казват, че надеждата последна си отива
и чак тогава умира любовта,
заричах се, сълзи проливах,
копнеех силно да я върна аз сега.
Но няма я, не ще успея да я върна -
напусне ли те, няма връщане назад,
едва когато нещо си отиде,
осъзнаваш, че си бил богат!

© Катерина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??