Изповед
За изповед да коленича,
да те съзерцавам само.
Да шепна трепетно " обичам те "
да галя ласкавото рамо.
Да съм твоя яворова сянка,
стряха над гнездото ти да бъда.
Люлка, пазва, свиленова гранка,
искаш ли да съм ти присъда.
Как желая да те имам,
в розов облак да витая.
С жадни устни да те взимам,
умолявам те- пусни ме в рая!
© Илия Станков Всички права запазени