29 июн. 2016 г., 07:58

Изповед

516 1 3

                               Изповед


                     За изповед да коленича,
               да те съзерцавам само.
                      Да шепна трепетно " обичам те "
               да галя ласкавото рамо.


                      Да съм твоя яворова сянка,
                стряха над гнездото ти да бъда.
                       Люлка, пазва, свиленова гранка,
                искаш ли да съм ти присъда.


                        Как желая да те имам,
                  в розов облак да витая.
                        С жадни устни да те взимам,
                 умолявам те- пусни ме в рая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....