Изповед

aap (Ангел)
870 3595

2.12.2016 г., 0:25 ч.

Поезия » Друга

453 0 4

Идва времето, времето в което...

На себе си давам отново шанс.

От което искам без свян,

да извикам... Искам да бъда сам.

Как искам да се събудя,

с усмивка сутрин в дома си.

И да знам, че мога да обичам...

Без да залагам сърцето в капан.

Да бъда обстрелван, от купища

гнусни лъжи.

Че и те като мене, преживели са

болки, злини....

Но всъщност целта е да бъда

осмян... Но защо ли? Не знам!?

Не искам, но трябва, за да оцелея

ще трябва да бъда сам.

Сам за сега... И дано не е

до края. Краят на една лъжа...

В която не искам аз да играя.

Защото обичам света.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.