Изповед
Идва времето, времето в което...
На себе си давам отново шанс.
От което искам без свян,
да извикам... Искам да бъда сам.
Как искам да се събудя,
с усмивка сутрин в дома си.
И да знам, че мога да обичам...
Без да залагам сърцето в капан.
Да бъда обстрелван, от купища
гнусни лъжи.
Че и те като мене, преживели са
болки, злини....
Но всъщност целта е да бъда
осмян... Но защо ли? Не знам!?
Не искам, но трябва, за да оцелея
ще трябва да бъда сам.
Сам за сега... И дано не е
до края. Краят на една лъжа...
В която не искам аз да играя.
Защото обичам света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
