15.10.2017 г., 17:50 ч.

Изповед 

  Поезия » Любовна
430 1 9

Поспри! Недей така ме гледа!

Приеми ме, каквато съм - такава:

непокорна, борейки се за победа,

но борбата за любов си заслужава!

 

И недей забравя, че не си единствен

в света ми хаотичен, разпилян!

Това, че теб обичам е предимство,

но лесно не попадам във капан!

 

Сърцето ми - празни думи не разбира

и нощи бурни обрича на забрава.

За жалост - младостта ни си отива

остава само тлееща жерава....

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хари, Пепи, Ели...благодаря! Искрена съм и пиша, както мисля...
  • Много си искрена, Нина.
    Вярвам ти...
  • Много е хубаво, Нина! Хареса ми!
  • Хубав стих,Нина!
  • Благодаря на всички ви....че ме четете и харесвате....Аз, пиша на един дъх- на пейка, в кафене, в кафана...както се случи...бързо, експанзивно, в моментно настроение! Обичам ви!
  • Браво, Нинка!
  • Хареса ми много, особено на финала:
    "Сърцето ми - празни думи не разбира
    и нощи бурни обрича на забрава.
    За жалост - младостта ни си отива
    остава само тлееща жерава...."

    Поздравления!
  • Борбата за любов винаги си заслужава! Поздрав, Нина!
  • Това е -
    "но борбата за любов си заслужава!"
    Поздрав, Нинче!
Предложения
: ??:??