Изповед
Поспри! Недей така ме гледа!
Приеми ме, каквато съм - такава:
непокорна, борейки се за победа,
но борбата за любов си заслужава!
И недей забравя, че не си единствен
в света ми хаотичен, разпилян!
Това, че теб обичам е предимство,
но лесно не попадам във капан!
Сърцето ми - празни думи не разбира
и нощи бурни обрича на забрава.
За жалост - младостта ни си отива
остава само тлееща жерава....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени
