15 окт. 2017 г., 17:50

Изповед

625 1 8

Поспри! Недей така ме гледа!

Приеми ме, каквато съм - такава:

непокорна, борейки се за победа,

но борбата за любов си заслужава!

 

И недей забравя, че не си единствен

в света ми хаотичен, разпилян!

Това, че теб обичам е предимство,

но лесно не попадам във капан!

 

Сърцето ми - празни думи не разбира

и нощи бурни обрича на забрава.

За жалост - младостта ни си отива

остава само тлееща жерава....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хари, Пепи, Ели...благодаря! Искрена съм и пиша, както мисля...
  • Много си искрена, Нина.
    Вярвам ти...
  • Много е хубаво, Нина! Хареса ми!
  • Хубав стих,Нина!
  • Благодаря на всички ви....че ме четете и харесвате....Аз, пиша на един дъх- на пейка, в кафене, в кафана...както се случи...бързо, експанзивно, в моментно настроение! Обичам ви!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...