15 окт. 2017 г., 17:50

Изповед

621 1 8

Поспри! Недей така ме гледа!

Приеми ме, каквато съм - такава:

непокорна, борейки се за победа,

но борбата за любов си заслужава!

 

И недей забравя, че не си единствен

в света ми хаотичен, разпилян!

Това, че теб обичам е предимство,

но лесно не попадам във капан!

 

Сърцето ми - празни думи не разбира

и нощи бурни обрича на забрава.

За жалост - младостта ни си отива

остава само тлееща жерава....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хари, Пепи, Ели...благодаря! Искрена съм и пиша, както мисля...
  • Много си искрена, Нина.
    Вярвам ти...
  • Много е хубаво, Нина! Хареса ми!
  • Хубав стих,Нина!
  • Благодаря на всички ви....че ме четете и харесвате....Аз, пиша на един дъх- на пейка, в кафене, в кафана...както се случи...бързо, експанзивно, в моментно настроение! Обичам ви!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...