Изповед
По дяволите всички стари призраци,
които днеска ровят се в душата ми!
Не мога и не мога да им кажа: "Сбогом -
не сте ми нужни в късното си лято!"
И в сянката на свойто малодушие
не мога да ги върна и не мога!
Задавам си въпрос - : "Кому е нужен
този стихиен, буен огън?
Кому са нужни тези стари спомени-
стари писма... О закъснели нощи!!!
Но някаква частица вика с времето -
"Недей,повярвай - Тя те помни още!"
Ала не вярва в мене Песимистът
на късни есени и бели нощи!
И все таки, да все таки живея с тази мисъл,
че малко зрънце Обич в тебе има още!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Манов Всички права запазени
