Изповед

16 мар. 2018 г., 08:20

Поэзия

634 1 2

По дяволите всички стари призраци,

които днеска ровят се в душата ми!

Не мога и не мога да им кажа: "Сбогом -

не сте ми нужни в късното си лято!"

И в сянката на свойто малодушие

не мога да ги върна и не мога!

Задавам си въпрос - : "Кому е нужен

този стихиен, буен огън?

Кому са нужни тези стари спомени-

стари писма... О закъснели нощи!!!

Но някаква частица вика с времето -

"Недей,повярвай - Тя те помни още!"

Ала не вярва в мене Песимистът

на късни есени и бели нощи!

И все таки, да все таки живея с тази мисъл,

че малко зрънце Обич в тебе има още!