Изповед

16 mar 2018, 8:20

Poesía

632 1 2

По дяволите всички стари призраци,

които днеска ровят се в душата ми!

Не мога и не мога да им кажа: "Сбогом -

не сте ми нужни в късното си лято!"

И в сянката на свойто малодушие

не мога да ги върна и не мога!

Задавам си въпрос - : "Кому е нужен

този стихиен, буен огън?

Кому са нужни тези стари спомени-

стари писма... О закъснели нощи!!!

Но някаква частица вика с времето -

"Недей,повярвай - Тя те помни още!"

Ала не вярва в мене Песимистът

на късни есени и бели нощи!

И все таки, да все таки живея с тази мисъл,

че малко зрънце Обич в тебе има още!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

petq.1 (Petq Petrova)

2018-03-16T12:35:23+02:00

...призрак
petq.1 (Petq Petrova)

2018-03-16T11:21:38+02:00

Обърни внимание на живите около теб, инак самият ти ще се превърнеш в прозрак.