15.03.2006 г., 22:34

Изповед

1.2K 0 0
Пред белият лист искам аз да изкажа
своята изповед на него да сложа!

Не понасям вече кухите фрази,
игривите люти лъжи - нито адския камък,
що устните мои прогори!

Живота таз проста поквара,
сърцето ми бавно уби,
как искам
без капка омраза
да видя моите очи!

Виновен сам, аз си признавам
за всичко виновен
сам аз, че самотно
сърце ми остана
без никаква злоба и страх.

Искам аз за последно
да прегърна за брат и сестра,
отечството мое безценно
пък нека после умра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...