Mar 15, 2006, 10:34 PM

Изповед

Poetry

1.2K 0 0

Пред белият лист искам аз да изкажа
своята изповед на него да сложа!

Не понасям вече кухите фрази,
игривите люти лъжи - нито адския камък,
що устните мои прогори!

Живота таз проста поквара,
сърцето ми бавно уби,
как искам
без капка омраза
да видя моите очи!

Виновен сам, аз си признавам
за всичко виновен
сам аз, че самотно
сърце ми остана
без никаква злоба и страх.

Искам аз за последно
да прегърна за брат и сестра,
отечството мое безценно
пък нека после умра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0