15 мар. 2006 г., 22:34

Изповед

1.2K 0 0
Пред белият лист искам аз да изкажа
своята изповед на него да сложа!

Не понасям вече кухите фрази,
игривите люти лъжи - нито адския камък,
що устните мои прогори!

Живота таз проста поквара,
сърцето ми бавно уби,
как искам
без капка омраза
да видя моите очи!

Виновен сам, аз си признавам
за всичко виновен
сам аз, че самотно
сърце ми остана
без никаква злоба и страх.

Искам аз за последно
да прегърна за брат и сестра,
отечството мое безценно
пък нека после умра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...