Изповед
Пред теб застанала със дух смирен,
пред теб, най-висши сред всевишните,
с молба за прошка идвам днес,
а ти съди ме както искаш.
Да бъде името ти свято твое
и царството ти - бъде вечно,
но и ти като останалите "горе"
заповеди дал си, за да не живеем грешно.
Аз идвам грешница, с молба за прошка,
че твоите повели не зачетох,
но ти кажи ми, Мили Боже,
грешка ли е, че живота предпочетох.
Да си безгрешен,
значи да си на небето
и с ангелите горе да беседваш,
но ний сме долу,
в опит да живеем,
а животът е жесток и мрачен,
просто не небесен.
Ти казваш да не се убива,
че в ада ще отидем след това,
но те "детето" в мен убиха.
Това по-страшно е и от смъртта.
Ти казваш ни да не крадеме,
защото грях било това,
но те мечтите ми откраднаха
и без жалост ме запратиха в калта.
За туй, о Боже, аз ще бъда
безмилостна, безжалостна към тях,
ще поема риск да се погубя
и да не бъда аз каквато бях.
И по Дяволите, Господи прости ми,
че първо Дявола пред тебе споменах,
но я виж дяволите-ей ги:вси ни,
а ти не си за жалост между тях.
За това аз моля те прости им,
и на мен прости, че съм една от тях.
И нека Бъде името ти свято
и вечно царството. АМИН!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Николова Всички права запазени
