Звездичка (Яна Вълчева)
168 1881
12.06.2008 г., 15:12 ч.

Изповед 

  Поезия
722 0 10

Молитвено разкъсвам си душата

дарявам ти я -

като пред олтар,

часът настъпи, ще се изповядам

на любовта ни в тайнствения храм.

 

Обичам те, 

... до болка и завинаги.

Ти няма да усетиш докъде

аз можех в любовта си да достигна -

съдбата този избор ни отне.

 

Не сме виновни,

може би отчасти -

по-лесно бе да замълчим

или пък тези луди страсти

очаквахме след време да стопим.

 

Сега е късно,

но ще те  попитам

за първи път,

с пресъхнали сълзи,

щом аз присъда не подписах,

защо съдбата не прекрачи ти?

 

 

 

 

© Яна Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??