Звездичка (Яна Вълчева)
168 1880
12 июн. 2008 г., 15:12

Изповед 

  Поэзия
730 0 10

Молитвено разкъсвам си душата

дарявам ти я -

като пред олтар,

часът настъпи, ще се изповядам

на любовта ни в тайнствения храм.

 

Обичам те, 

... до болка и завинаги.

Ти няма да усетиш докъде

аз можех в любовта си да достигна -

съдбата този избор ни отне.

 

Не сме виновни,

може би отчасти -

по-лесно бе да замълчим

или пък тези луди страсти

очаквахме след време да стопим.

 

Сега е късно,

но ще те  попитам

за първи път,

с пресъхнали сълзи,

щом аз присъда не подписах,

защо съдбата не прекрачи ти?

 

 

 

 

© Яна Вълчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??