Изповед
Молитвено разкъсвам си душата
дарявам ти я -
като пред олтар,
часът настъпи, ще се изповядам
на любовта ни в тайнствения храм.
Обичам те,
... до болка и завинаги.
Ти няма да усетиш докъде
аз можех в любовта си да достигна -
съдбата този избор ни отне.
Не сме виновни,
може би отчасти -
по-лесно бе да замълчим
или пък тези луди страсти
очаквахме след време да стопим.
Сега е късно,
но ще те попитам
за първи път,
с пресъхнали сълзи,
щом аз присъда не подписах,
защо съдбата не прекрачи ти?
© Яна Вълчева All rights reserved.
