Изповед

Виновна ли съм, че още те обичам,
че спомена в сърцето ми гори,
че винаги, когато те погледна, в
погледа ти виждам отражение на
отминали, но тъй щастливи дни.

Сега сме други, променени и
всеки казва, че вече е щастлив,
но в душите ни все още има болка, и
следи от не изплакани сълзи.

Понякога се срещаме съвсем случайно,
а друг път умишлено се търсим в нощта,
с една единствена надежда,
да бъдем само още миг
хванати ръка в ръка.

Сърцата ни едно до друго винаги ще бият
и така ще бъде до края на света,
защото с теб сме доказателството на
едно, изпълнено с болка чувство -
чувството на Любовта.