17 апр. 2007 г., 01:55

Изповед

880 0 0
Виновна ли съм, че още те обичам,
че спомена в сърцето ми гори,
че винаги, когато те погледна, в
погледа ти виждам отражение на
отминали, но тъй щастливи дни.

Сега сме други, променени и
всеки казва, че вече е щастлив,
но в душите ни все още има болка, и
следи от не изплакани сълзи.

Понякога се срещаме съвсем случайно,
а друг път умишлено се търсим в нощта,
с една единствена надежда,
да бъдем само още миг
хванати ръка в ръка.

Сърцата ни едно до друго винаги ще бият
и така ще бъде до края на света,
защото с теб сме доказателството на
едно, изпълнено с болка чувство -
чувството на Любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...