Изповед
За пореден път сломена,
за пореден път съм огорчена,
за пореден път усещам,
как съм безкрайно наранена.
Искам да те накарам да страдаш,
да плачеш и да съжаляваш,
да се молиш и надяваш,
на мъката да не искаш да се предаваш!
Но дълбоко в себе си знам,
че няма да го направя.
И дълбоко в себе си знам,
че няма да те оставя!
Защото, въпреки всичко,
продължавам да те искам
и ако не си около мен,
душата ми издава страшен писък.
Но за едно те обвинявам,
за това, че се появи
и без да те искам,
в сърцето ми се настани.
Ако не беше дошъл,
аз нямаше да опозная любовта
и нямаше да ми е тежко
с нея да се разделя.
Но още нещо искам да ти кажа:
да знаеш, че безкрайно съжалявам.
Повярвай ми, нека ти разкажа,
как няма да спирам да се надявам.
Мразя те и те обичам!
Искам те и в теб се вричам!
Дойде и омагьоса моята душа
и сега не ме оставяш надалеч да отлетя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
