hed_kandi (Кристина)
9 5
24.10.2007 г., 22:47 ч.

Изповед 

  Поезия » Любовна
895 0 3

 

За пореден път сломена,
за пореден път съм огорчена,
за пореден път усещам,
как съм безкрайно наранена.

 

 

Искам да те накарам да страдаш,
да плачеш и да съжаляваш,
да се молиш и надяваш,
на мъката да не искаш да се предаваш!

 

 

 

Но дълбоко в себе си знам,
че няма да го направя.
И дълбоко в себе си знам,
че няма да те оставя!

 

Защото, въпреки всичко,
продължавам да те искам
и ако не си около мен,
душата ми издава страшен писък.

 

 

Но за едно те обвинявам,
за това, че се появи
и без да те искам,
в сърцето ми се настани.

 

 

Ако не беше дошъл,
аз нямаше да опозная любовта
и нямаше да ми е тежко
с нея да се разделя.

 

 

Но още нещо искам да ти кажа:
да знаеш, че безкрайно съжалявам.
Повярвай ми, нека ти разкажа,
как няма да спирам да се надявам.

 

Мразя те и те обичам!
Искам те и в теб се вричам!
Дойде и омагьоса моята душа
и сега не ме оставяш надалеч да отлетя!

© Кристина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??