GoldenRose (Мария Момчилова)
32 20
13.06.2007 г., 17:01 ч.

Изповед! 

  Поезия
711 0 3
Навън е нощ. Трептят звезди,
но тъмно гледат моите очи.
Но тъй съм тъжна аз сега.
Обичам те. Тъй искрено, тъй нежно,
но в мен е скрито всичко снежно
и под снега дори за миг
дали ще чуеш нявга моя вик?
Дали разбираш мойта мъка,
прикрита зад Студеното лице?
Дали и теб Амур с лъжа,
пронизал в твърдото ти сърце?
Защо ме гледаш с пламнал лик?
Защо след туй очите свеждаш
и сякаш всичко в миг
пробужда моята надежда?
Не зная за какво да мисля,
дали да чакам всеки час,
ала на тъжен кръговрат съм аз!

© Мария Момчилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси Магдалена...Ще се опитам да си запазя сълзите за нататък..
    Теди надявам се някога Амур да ме прониже с истинска стрела
  • Хубаво и тъжно!
    Амур ще те прониже с истинска стрела...
  • Пиша ти шестица , но не тъгувай! Всичко е пред теб! Пази си сълзите за нататък!
Предложения
: ??:??