13 jun 2007, 17:01
Изповед!
Навън е нощ. Трептят звезди,
но тъмно гледат моите очи.
Но тъй съм тъжна аз сега.
Обичам те. Тъй искрено, тъй нежно,
но в мен е скрито всичко снежно
и под снега дори за миг
дали ще чуеш нявга моя вик?
Дали разбираш мойта мъка,
прикрита зад Студеното лице?
Дали и теб Амур с лъжа,
пронизал в твърдото ти сърце?
Защо ме гледаш с пламнал лик?
Защо след туй очите свеждаш
и сякаш всичко в миг
пробужда моята надежда?
Не зная за какво да мисля,
дали да чакам всеки час,
ала на тъжен кръговрат съм аз!
но тъмно гледат моите очи.
Но тъй съм тъжна аз сега.
Обичам те. Тъй искрено, тъй нежно,
но в мен е скрито всичко снежно
и под снега дори за миг
дали ще чуеш нявга моя вик?
Дали разбираш мойта мъка,
прикрита зад Студеното лице?
Дали и теб Амур с лъжа,
пронизал в твърдото ти сърце?
Защо ме гледаш с пламнал лик?
Защо след туй очите свеждаш
и сякаш всичко в миг
пробужда моята надежда?
Не зная за какво да мисля,
дали да чакам всеки час,
ала на тъжен кръговрат съм аз!
© Мария Момчилова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хубаво и тъжно!
Амур ще те прониже с истинска стрела... -
Пиша ти шестица , но не тъгувай! Всичко е пред теб! Пази си сълзите за нататък!
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Теди надявам се някога Амур да ме прониже с истинска стрела