Изповед!
Навън е нощ. Трептят звезди,
но тъмно гледат моите очи.
Но тъй съм тъжна аз сега.
Обичам те. Тъй искрено, тъй нежно,
но в мен е скрито всичко снежно
и под снега дори за миг
дали ще чуеш нявга моя вик?
Дали разбираш мойта мъка,
прикрита зад Студеното лице?
Дали и теб Амур с лъжа,
пронизал в твърдото ти сърце?
Защо ме гледаш с пламнал лик?
Защо след туй очите свеждаш
и сякаш всичко в миг
пробужда моята надежда?
Не зная за какво да мисля,
дали да чакам всеки час,
ала на тъжен кръговрат съм аз!
но тъмно гледат моите очи.
Но тъй съм тъжна аз сега.
Обичам те. Тъй искрено, тъй нежно,
но в мен е скрито всичко снежно
и под снега дори за миг
дали ще чуеш нявга моя вик?
Дали разбираш мойта мъка,
прикрита зад Студеното лице?
Дали и теб Амур с лъжа,
пронизал в твърдото ти сърце?
Защо ме гледаш с пламнал лик?
Защо след туй очите свеждаш
и сякаш всичко в миг
пробужда моята надежда?
Не зная за какво да мисля,
дали да чакам всеки час,
ала на тъжен кръговрат съм аз!
© Мария Момчилова All rights reserved.
