14.01.2008 г., 14:29

Изповед

1K 0 4

Отражения танцуват сред мрака студен,

сълзи заледени процеждат се в мен,

кървави капки чертаят мечти

от сънища празни в твойте очи

и ласки ефирни преминават през теб,

от думи напразни, държащи ме в плен

на празна обвивка от лъскав сатен,

ветрове от лъжи разпиляват това,

което наричах аз някога моя душа

и гледам към себе си, отразен в нежен блян,

че бил съм обичан....че бил съм ..желан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...