Отражения танцуват сред мрака студен,
сълзи заледени процеждат се в мен,
кървави капки чертаят мечти
от сънища празни в твойте очи
и ласки ефирни преминават през теб,
от думи напразни, държащи ме в плен
на празна обвивка от лъскав сатен,
ветрове от лъжи разпиляват това,
което наричах аз някога моя душа
и гледам към себе си, отразен в нежен блян,
че бил съм обичан....че бил съм ..желан.
© Йордан Попов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
