5.09.2010 г., 20:02

Изповед

900 0 17

ИЗПОВЕД

 

 

И този ден

беше излишен.

Без никакво събитие.

Всъщност,

като предишните –

само легенди

и митове.

Без настояще и случка,

без бъдеще

никакво.

Скучно.

Всичко до болка е виждано.

Познато до втръсване.

Като трикове в цирка,

които вече ми омръзнаха.

А аз все още искам да обичам!

Както и мен.

Но не от благоприличие –

от сърце.

Сам съм си виновен.

Истина е.

Не исках да ви трогвам.

Наистина.

Не търся причини у никого.

А вероятно има хиляди изходи.

Но всеки край на тунела

влачи окови след себе си.

За най-смелите,

дръзнали да започнат отново

да сеят.

От мене – толкова!

Продължете нататък

както ви е удобно.

А сега се махайте! –

Всичко ви казах.

Отивам при Бога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...