5 сент. 2010 г., 20:02

Изповед

903 0 17

ИЗПОВЕД

 

 

И този ден

беше излишен.

Без никакво събитие.

Всъщност,

като предишните –

само легенди

и митове.

Без настояще и случка,

без бъдеще

никакво.

Скучно.

Всичко до болка е виждано.

Познато до втръсване.

Като трикове в цирка,

които вече ми омръзнаха.

А аз все още искам да обичам!

Както и мен.

Но не от благоприличие –

от сърце.

Сам съм си виновен.

Истина е.

Не исках да ви трогвам.

Наистина.

Не търся причини у никого.

А вероятно има хиляди изходи.

Но всеки край на тунела

влачи окови след себе си.

За най-смелите,

дръзнали да започнат отново

да сеят.

От мене – толкова!

Продължете нататък

както ви е удобно.

А сега се махайте! –

Всичко ви казах.

Отивам при Бога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...