Sep 5, 2010, 8:02 PM

Изповед

  Poetry
905 0 17

ИЗПОВЕД

 

 

И този ден

беше излишен.

Без никакво събитие.

Всъщност,

като предишните –

само легенди

и митове.

Без настояще и случка,

без бъдеще

никакво.

Скучно.

Всичко до болка е виждано.

Познато до втръсване.

Като трикове в цирка,

които вече ми омръзнаха.

А аз все още искам да обичам!

Както и мен.

Но не от благоприличие –

от сърце.

Сам съм си виновен.

Истина е.

Не исках да ви трогвам.

Наистина.

Не търся причини у никого.

А вероятно има хиляди изходи.

Но всеки край на тунела

влачи окови след себе си.

За най-смелите,

дръзнали да започнат отново

да сеят.

От мене – толкова!

Продължете нататък

както ви е удобно.

А сега се махайте! –

Всичко ви казах.

Отивам при Бога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...