Изповед към бившият ми съпруг

Ако днес ти кажа със какво сгреши,

нима очакваш, че за всичките години бих простила?,

арогантност, ревност, огорчения, сълзи,

и пак фалшиво на светът да се усмихна.

Не търси вината в някой друг,

докато те утешават, че си по-добрият,

цял живот ще живееш в таз заблуда,

и след мене ще е лоша всяка друга.

Късно е да съжалявам,

че годините назад не ще се върнат,

но не мога отново в тебе да повярвам,

тъга и нещастие да се преглътнат.

Казваш ми, че очите никога не лъжат – да,

остана само болката във тях,

и всеки път когато ги погледнеш си спомни,

колко червени и подути са били.

Кога последно ме видя да се усмихвам,

замислена, безмълвна винаги стоя,

а когато реша със теб да поговоря,

винаги упреци и критики търпя.

Самочувствието ти е стигнало до небесата,

а покритието по-ниско от тревата,

защо мислиш се за нещо повече от другите кажи,

и с какво по-точно си?

Живей си там във твоя свят,

където винаги ще бъдеш прав за всичко,

крещи, викай и ругай,

но между мен и теб,

настъпи своя край.

Може би някога сме имали хубави моменти,

не мога да си спомня само,

преди колко години бяха те,

щастието отдавна от живота ми ти заличи,

а душата ми ранена,

не може да ти го прости!

ПП..

посветено на моя приятелка с пожелание

за повече щастие и късмет в любовта .