Aug 2, 2022, 12:32 PM  

Изповед към бившият ми съпруг

  Poetry » Love
835 1 0

Ако днес ти кажа със какво сгреши,

нима очакваш, че за всичките години бих простила?,

арогантност, ревност, огорчения, сълзи,

и пак фалшиво на светът да се усмихна.

 

Не търси вината в някой друг,

докато те утешават, че си по-добрият,

цял живот ще живееш в таз заблуда,

и след мене ще е лоша всяка друга.

 

Късно е да съжалявам,

че годините назад не ще се върнат,

но не мога отново в тебе да повярвам,

тъга и нещастие да се преглътнат.


Казваш ми, че очите никога не лъжат – да,

остана само болката във тях,

и всеки път когато ги погледнеш си спомни,

колко червени и подути са били.


Кога последно ме видя да се усмихвам,

замислена, безмълвна винаги стоя,

а когато реша със теб да поговоря,

винаги упреци и критики търпя.

 

Самочувствието ти е стигнало до небесата,

а покритието по-ниско от тревата,

защо мислиш се за нещо повече от другите кажи,

и с какво по-точно си?

 

Живей си там във твоя свят,

където винаги ще бъдеш прав за всичко,

крещи, викай и ругай,

но между мен и теб,

настъпи своя край.

 

Може би някога сме имали хубави моменти,

не мога да си спомня само,

преди колко години бяха те,

щастието отдавна от живота ми ти заличи,

а душата ми ранена,

не може да ти го прости!

 

 

ПП..

посветено на моя приятелка с пожелание

за повече щастие и късмет в любовта .

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....