ИЗПОВЕД (миниатюра)

Поезия

796 0 13

На живота в здрача

не оставаше време да плача

и затова над всичко

научих се да се смея.

А над себе си – най го умея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ЧАР (Чавдар Кунчев)

хареса ми тази миниатюрка

2007-02-22T03:37:26+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

БРАВО!

2007-02-10T20:23:35+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Благодаря, че сте го прочели! Че ако не можем да се смеем над себе си - означава, че "се приемаме насериозно", това е ужасяващо! И е най-лошото, което може да ни се случи! Поздрав към всички, които са съгласни с мен!

2007-02-09T12:35:22+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Е това е страхотно!
Малко хора го умеят

Привет

2007-02-09T09:29:18+02:00
Moira (Мойра)

И аз те поздравявам!

2007-02-09T06:59:33+02:00