ИЗПОВЕД (миниатюра)
На живота в здрача
не оставаше време да плача
и затова над всичко
научих се да се смея.
А над себе си – най го умея!
© Вили Тодоров All rights reserved.
На живота в здрача
не оставаше време да плача
и затова над всичко
научих се да се смея.
А над себе си – най го умея!
© Вили Тодоров All rights reserved.
И е най-лошото, което може да ни се случи!
Поздрав към всички, които са съгласни с мен!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...