ИЗПОВЕД (миниатюра)

Poetry

800 0 13

На живота в здрача

не оставаше време да плача

и затова над всичко

научих се да се смея.

А над себе си – най го умея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ЧАР (Чавдар Кунчев)

хареса ми тази миниатюрка

2007-02-22T03:37:26+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

БРАВО!

2007-02-10T20:23:35+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Благодаря, че сте го прочели! Че ако не можем да се смеем над себе си - означава, че "се приемаме насериозно", това е ужасяващо! И е най-лошото, което може да ни се случи! Поздрав към всички, които са съгласни с мен!

2007-02-09T12:35:22+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Е това е страхотно!
Малко хора го умеят

Привет

2007-02-09T09:29:18+02:00
Moira (Мойра)

И аз те поздравявам!

2007-02-09T06:59:33+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0