ИЗПОВЕД (миниатюра)

Poetry

799 0 13

На живота в здрача

не оставаше време да плача

и затова над всичко

научих се да се смея.

А над себе си – най го умея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ЧАР (Чавдар Кунчев)

хареса ми тази миниатюрка

2007-02-22T03:37:26+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

БРАВО!

2007-02-10T20:23:35+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Благодаря, че сте го прочели! Че ако не можем да се смеем над себе си - означава, че "се приемаме насериозно", това е ужасяващо! И е най-лошото, което може да ни се случи! Поздрав към всички, които са съгласни с мен!

2007-02-09T12:35:22+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Е това е страхотно!
Малко хора го умеят

Привет

2007-02-09T09:29:18+02:00
Moira (Мойра)

И аз те поздравявам!

2007-02-09T06:59:33+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0