8 февр. 2007 г., 15:53

ИЗПОВЕД (миниатюра)

801 0 13

На живота в здрача

не оставаше време да плача

и затова над всичко

научих се да се смея.

А над себе си – най го умея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хареса ми тази миниатюрка
  • БРАВО!
  • Благодаря, че сте го прочели! Че ако не можем да се смеем над себе си - означава, че "се приемаме насериозно", това е ужасяващо! И е най-лошото, което може да ни се случи! Поздрав към всички, които са съгласни с мен!
  • Е това е страхотно!
    Малко хора го умеят

    Привет
  • И аз те поздравявам!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...