Капките ти преминават през всяка моя пора
и секунда по секунда ставам все по-твоя.
Под опияняващ аромат
аз гърча се в болезнен пристъп
и се моля пак и пак
вълните ти да ме заробват.
От мокрите ми устни се изтръгва стон след стон,
но прибоят всичко заглушава.
Ах, този трепет, този гърч,
ах, как ме задушава!
Спри! Недей! Защо го правиш?
Знаеш, твоя съм, нали? ...