Изповед на един забравен сън
Не утежнявай мислите си с мене,
съня си не затормозявай;
За паметта ти аз съм тежко бреме,
не се обръщай, продължавай!
Предай се на блажената забрава
и времето-лечителя велик,
които раната ти във сърцето стара
ще изцерят, макар и не за миг.
Мен миналото ме преследва,
така ще бъде занапред.
На кръстопът сме - какво следва?
Уж щастие, но нещо все не е наред...
Душата ми е бездна тъмна,
а твоята е слънчеви лъчи.
Сгреших неволно и бях безразсъдна,
не го ли виждаш в моите очи?
Освобождавам те, живей във радост,
от спомени се отърси.
Ще идвам - хубав сън от твойта младост,
но по-късно, сега спи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зори Кирилова Всички права запазени
