sweetie (Зори Кирилова)
4 5
1 сент. 2009 г., 14:11

Изповед на един забравен сън 

  Поэзия » Любовная
966 0 2

Не утежнявай мислите си с мене,
съня си не затормозявай;
За паметта ти аз съм тежко бреме,
не се обръщай, продължавай!

Предай се на блажената забрава
и времето-лечителя велик,
които раната ти във сърцето стара
ще изцерят, макар и не за миг.

Мен миналото ме преследва,
така ще бъде занапред.
На кръстопът сме - какво следва?
Уж щастие, но нещо все не е наред...

Душата ми е бездна тъмна, 
а твоята е слънчеви лъчи.
Сгреших неволно и бях безразсъдна,
не го ли виждаш в моите очи?

Освобождавам те, живей във радост,
от спомени се отърси.
Ще идвам - хубав сън от твойта младост,
но по-късно, сега спи!

© Зори Кирилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми.
  • "...някога душата ще се възроди
    в страст и огън тя пак ще изгори.
    Мъката забрави, но и помни...
    Сърцето и душата за теб си остави."
Предложения
: ??:??