1 сент. 2009 г., 14:11

Изповед на един забравен сън 

  Поэзия » Любовная
1037 0 2
Не утежнявай мислите си с мене,
съня си не затормозявай;
За паметта ти аз съм тежко бреме,
не се обръщай, продължавай!
Предай се на блажената забрава
и времето-лечителя велик,
които раната ти във сърцето стара
ще изцерят, макар и не за миг.
Мен миналото ме преследва,
така ще бъде занапред.
На кръстопът сме - какво следва?
Уж щастие, но нещо все не е наред... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Кирилова Все права защищены

Предложения
: ??:??