Изповед на един забравен сън

Sep 1, 2009, 2:11 PM

Poetry » Love

850 0 2

Не утежнявай мислите си с мене,
съня си не затормозявай;
За паметта ти аз съм тежко бреме,
не се обръщай, продължавай!

Предай се на блажената забрава
и времето-лечителя велик,
които раната ти във сърцето стара
ще изцерят, макар и не за миг.

Мен миналото ме преследва,
така ще бъде занапред.
На кръстопът сме - какво следва?
Уж щастие, но нещо все не е наред...

Душата ми е бездна тъмна,
а твоята е слънчеви лъчи.
Сгреших неволно и бях безразсъдна,
не го ли виждаш в моите очи?

Освобождавам те, живей във радост,
от спомени се отърси.
Ще идвам - хубав сън от твойта младост,
но по-късно, сега спи!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

stef_bobi (Яна)

2009-09-01T16:21:54+03:00

Хареса ми.
Emalda (Ванина Константинова)

2009-09-01T14:28:40+03:00

"...някога душата ще се възроди
в страст и огън тя пак ще изгори.
Мъката забрави, но и помни...
Сърцето и душата за теб си остави."