stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
97 419
20.05.2019 г., 9:07 ч.

Изповед на едно куче 

  Поезия
1439 7 11

 

Бях мъничък, уплашен и самотен,
когато ме приехте в своя дом.
Не знаех нищо за света на хората.
Получих топлина, любов, подслон...

 

Побрах ви в сърчицето си мъничко.
И цялата си обич ви дарявах.
Останахте за мен семейство, всичко...
И детските ми пакости прощавахте.

 

Пораснах бързо. Малкото кутре
превърна се в безценен верен страж.
Наричате ме "нашето момче".
И цял живот ще съм приятел ваш.

 

Сега съм стар. Какво ли не видях...
И хубаво, и лошо ми се случи...
За малка част от хората разбрах,
че могат да обичат и по кучешки...

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така си е, Наде! Има много да се учим още от кучетата! Хубава вечер, Наде!
  • Финалът!
  • Толкова ми се искаше от позицията на кучето да опиша неговите преживявания. Само че не знам дали е така... Но пък ние вкъщи страшно много обичаме нашите две рошави и лаещи момчета! Хубав ден на всички!!!
  • От твоя стих,Ваня,човек може да заобича кучетата!Толкова по "кучешки" си го описала!...Казват,че хората,които гледат животно като любимец са по-добри от другите....Също,че котките се привързват към дома,а кучетата-към стопанина си!
  • !!! Така е!
  • Много мило ми стана като прочетох стихчето, видях в него моята история с Белчо, който ме намери на улицата и аз него Поздравления!
  • Ех....! Какво да кажа! Право е кученцето!
  • Благодаря ви от сърце, Аура, Мария и Краси! Аз още се уча от моите две лаещи и рошави момчета...Хубав ден ви желая!!!
  • Хареса ми. Поздрави, Ваня!
  • Прекрасен стих, Ваня! Може би наистина трябва да се учим на обич и вярност от тях!
  • Ах, че хубаво!
Предложения
: ??:??