Изповед на едно куче
Бях мъничък, уплашен и самотен,
когато ме приехте в своя дом.
Не знаех нищо за света на хората.
Получих топлина, любов, подслон...
Побрах ви в сърчицето си мъничко.
И цялата си обич ви дарявах.
Останахте за мен семейство, всичко...
И детските ми пакости прощавахте.
Пораснах бързо. Малкото кутре
превърна се в безценен верен страж.
Наричате ме "нашето момче".
И цял живот ще съм приятел ваш.
Сега съм стар. Какво ли не видях...
И хубаво, и лошо ми се случи...
За малка част от хората разбрах,
че могат да обичат и по кучешки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени
!!! Така е!